Варвара (област Бургас)

Варвара
	Варвара
	; Кметството на село Варвара
	Варвара Координати: 42°07′12.57″ с. ш. 27°54′02.64″ и. д. / 42.120159° с. ш. 27.900734° и. д. Варвара
Общи данни
Население	302 души (15 март 2024 г.); 16,5 души/km²
Землище	18,272 km²
Надм. височина	29 m
Пощ. код	8278
Тел. код	0550
МПС код	А
ЕКАТТЕ	10094
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Царево; Марин Димов ; (ГЕРБ; 2023)
	Варвара в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Варвара се намира на около 55 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4 km изток-североизточно от най-високия му връх връх Папия (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.^[2].

Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.

През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.

Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.

В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).^[3]

Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 308 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.^[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 260 лица, за 186 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 62 – към „ромска“, за 3 – към „други“ и останалите не са отговорили.^[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748 – 1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския^[6].

В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители^[6].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост
Общо	260
Българи	186
Турци	-
Цигани	62
Други	3
Не се самоопределят	-
Неотговорили	5

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.

Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.

Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.